Владимир Петкович – приятна изненада или поредното измъкване на Лотито

Тази седмица след много слухове, новини, спекулации най-после официално бе оповестен новият треньор на Лацио – Владимир Петкович.  След като се разбра, че Рея напуска отбора доста имена се извъртяха из медиите, но накрая Лотито и Таре се спряха на босненския специалист. Ди Матео, Зола, Мадзари, Гасперини, Зденак Земан, Дунга – това бяха само част от имената, които се споменаваха. Но Лотито не изневери на себе си и още веднъж изненада феновете на „орлите“ – дали ще бъде приятната изненада или ще се провали тотално – предстои да видим.

Владимир Петкович е роден на 15 август 1963 година в Сараево. Като футболист няма кой знае какви успехи, подвизавал се е като полузащитник в нискоразредни отбори най-вече в швейцарската лига. Първата му треньорска работа е в отбора на Белинцона през 1997 година като играещ-треньор. През 2004 година застава начело на Лугано. С този отбор стигна до финала за Купата на Швейцария, загубен от Базел през 2008 година и успява да го класира за швейцарската супер лига. От сезон 2008/2009 е треньор на Йънг Бойс, където постига най-големите си успехи в треньорската си кариера досега – второ място в първенството и на два пъти е на крачка от групите на Шампионска Лига, но е спрян от Тотнъм и Зенит. През 2011 година застава начело на турския Самсунспор, но това приключение трае само до януари 2012. През май тази година е обявен за треньор на Сион, който заради голямото наказание (минус 36 точки) едвам не изпада и трябва да играе бараж за оставане в лигата. Начело с Петкович тима запазва елитния си статус с победи 3-0 и 1-0 над Аарау в плейофа.

И така се стига до назначаването му за треньор на Лацио. Говори се, че е подписал за 2 години като ще получава по 600 хиляди на сезон – доста по-малко от имената, които се въртяха в медийното пространство. Дали това не е поредното измъкване на Лотито? Дали отново не показва скъперничеството си? Или Петкович ще се превърне в приятната изненада? Лотито много пъти е избирал „евтините“ варианти, които, разбира се, не винаги се оказват успешни. Засега фактите говорят, че отново Лотито е прибегнал към не толкова скъпия вариант, а това показва и транфсерните цели – Брено, Едерсон, Фубер – все свободни агенти. Какво този път ще измислят Лотито и Таре и с какво ще изненадат феновете си – предстои да видим. Много лациали се надяват Лотито най-после да развърже кесията и да се направи силна селекция, каквато наистина е нужна. А такава трябваше да се направи още зимата, за да може да се достигне до така жадуваното трето място. И точно провалът в зимната селекция се оказа решаващ – да, наистина Кандрева се превърна в ключов играч и приятно изненада всички, но когато се бориш за третото място е нужно нещо много повече от един Кандрева. Особено когато през лятото са напуснали двама от основните нападатели през миналия сезон (Сарате, Флокари – под наем съответно в Интер и Парма) и когато нападателят, който си взел за тях заместник (Джибрил Сисе) си тръгне също – не може с един Алфаро, който така и не показа защо е привлечен, и с един Кандрева да се гони третото място. Лотито опита с възможно най-малки средства да гони големи цели. Сега отново май президентът и спортният диретор са се прицелили да използват евтиния начин – това подсказва изборът на треньор и трансферните цели до този момент.

Да се върнем към Владимир Петкович и да разгледаме плюсовете и минусите за назначаването му. Започваме с положителните черти:
– млад, перспективен, искащ да се докаже
– обещава атакуващ футбол, какъвто феновете на „орлите“ искат да видят
– използва предимно 3-4-3 или 4-3-3
– може да работи с млади играчи, следователно феновете може да се надяват да видят все повече и повече играчи от Примаверата
– може да доведе някои добри играчи от швейцарското първенство
Отрицателни черти:
– без кой знае какъв опит в италианския футбол
– няма опит начело на голям клуб
– след двата успешните сезони феновете искат още по-високи цели и достигане до Шампионска лига, а защо не и борба за Скудетото
– не е това голямо име, на което се надяваха повечето лациали, който ще издигне отборът на следващото ниво

Разбира се, това, че е непознат за италианските среди не означава нищо – видяхме как известни имена, които идваха с огромни надежди в Италия – разочароваха напълно (Бенитес, Луис Енрике). Балардини пък, който преди три години се провали тотално начело на Лацио, беше италианец, с добра визитка, като треньор на Палермо отборът му бележеше доста, победи и Интер за Суперкупата с отбора на Лацио и вдъхваше доста доверие, но се сгромоляса тотално и под негово ръководсто отборът се бореше да не изпадне. Рея вдигна доста летвата и смятам, че направи два положителни сезона начело на отбора. Преди него Лацио показваше наистина доста големи колебания и разочароващи сезони. Рея успя да го върне там, където му е мястото. Да, отборът отново показваше колебания, отново в доста мачове (особено вторите полусезони) беше доста непостоянен и направи слаби мачове, но все пак пето и четвърто място са си добро постижения. Имаше фенове, които бяха разочаровани от четвъртото място тази година и имат право – почти през цялото време отборът беше трети, имаше големи шансове тази година да стигне до местата, даващи право за участие в най-комерсалния турнир, но отново не успяха. Въпреки това сезонът, според мен, беше положителен – Лацио прескочи групите на Лига Европа, победиха два пъти Рома, победиха Милан на „Олимпико“ за първи път от доста време, победиха и Интер, както и Наполи. Издънките дойдоха срещу отбори от втората половина на таблицата – Новара, Лече, Сиена, Болоня и др. В края на сезона мачовете срещу Новара и Лече бяха най-важните мачове, но многото контузии си оказа влиянието. Защото трябва да признаем, че без Ернанеш, Клозе, Лулич, Раду отборът няма нужната класа дори и в топ 6 да бъде. А тези играчи отсъстваха в най-важния момент от първенството – видя се включването на Лулич срещу Аталанта и Интер колко много свежест и нови идеи донесе на играта. Мисля, че Рея направи чудеса с този отбор и с тези играчи (особено след провала на зимния пазар) и въпреки, че не показваше кой знае колко атрактивен и атакуващ футбол – отборът печелеше точки и побеждаваше. Маркети, Клозе, Лулич заслужават похвали за представянето си, а Кандрева показа, че може да бъде доста полезен и за мен той е приятната изненада през втория полусезон. Сега всичко започва отначало, Петкович обещава атакуващ футбол с формация 4-3-3 (4-3-2-1) или 3-4-3. Въпреки не богатата визитка и опит, има предпоставки да се превърне в приятна изненада, но за целта на първо място има една много важна задача – да не се превърне в марионетка на Лотито и Таре и да настоява за закупуването на добри играчи, защото такива са нужни. Видя се, че само с Клозе напред не става и няма кой да го замести, а той не е първа младост и едва ли ще успее да изиграе пълен сезон. Също така Раду и Конко често се контузват и се налага Скалони и Гаридо да играят. Те не, че са лоши играчи, просто не са за класата на отбор, който се стреми да влезе в топ 3. Друг проблем е халфовата линия, където се видя, че Ернанеш особено втория полусезон доста му спадна формата, а контузиите на Броки и Матусалем доведе до рокади в полузащитата. Като цяло има доста зони, където трябват нови покупки. Какво ще стане – ще видим. Нов треньор, нов сезон, нова тактика, а защо не и нова купа…

Публикувано в Новини. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>